Темата е за начинаещи, но ако сте абсолютно бос в компютрите и линукс можете да я ползвате за отправна точна но ще се наложи да гуглирате малко, просто нямам нерви и време да обяснявам какво е sudo примерно.
От доста време се каня да опиша стъпките, които за мен са задължителни при настройка на нов компютър, ако не друго поне да си напомням на себе си Тук приемаме, че сте грабнали нещо от рафта на магазина и съответно шанса да е с преинсталиран вече Уиндоус е 90%.
Подготовка на Уиндоус...
Звучи малко идиотски но е необходимо. Първо, трябва да направим място за линукса. Натиснете win+x и изберете Disk management. Десен клик на партишън и избираме Shrink volume.
Не забравяйте, че уиндоус мениджъра е доста тъп и не вижда доста типове данни. Ако има някакви съмнителни малки дялове които са уж празни, най-вероятно са УЕФИ и системни неща, не ги пипайте. Работете с дяловете които имат букви. Колко точно място да оставим за линукса е спорно. По принцип за линукс са напълно достатъчни 10-20 гигабайта. Предвидете и място колкото ви е рамта за суап файл, ако ще хибернирате. Ако смятате да използвате повърни като ubuntu snap, концепцията там е горе долу като при Уинбоз - всяка програма да си има собствени библиотеки - съответно програмите са огромни, всъщност дори по-големи от при уиндоуса, така че стотина гигабайта ще си ги напълните за нула време.
Следващата стъпка е да спрем fastboot на бозата, защото то реално е частична хибернация и реално може да не ни се появи менюто за избор на система и да не може да стартираме линукса. Control panel, Power Options, Choose what power buttons do, Change settings that are currently unavailable, Unmark the Turn on fast startup.
Ще използваме бозата за да ъпдейтнем добре машината. Неща като микрокод на процесора или биос обикновено нямат лесни инсталатори за линукс и е голям главобол, а този уиндоус така или иначе го имаме. Това правим като или сваляме биоса от сайта на производителя на лаптопа, или с неговата програма за целта, примерно lenovo vantage.
Още нещо което можем да направим от такива контролни центрове е, ако често ще ползваме лаптопа вързан за контакта, е да зададем максимално ниво до което да се зарежда батерията за да не се амортизира (80% обикновено). Често тази настройка се пази в контролер на дъното така че ще важи и под линукс, а понякога я няма в самия биос (при тинкпад например). Струва си да пробвате.
Последно, уверете се че уиндоус сверява часовника автоматично по интернет, а после направете същото и в настройките на убунту. Двете системи вземат времето по различен начин и съответно при рестартиране в другата часовника ще е грешен. По принцип може да се оправи но да се сверява по интернет е най-лесно. Алтернативно може да прецакате времето на линукса или да излекувате това на уиндос. Ако изберете последният вариант спрете автоматичното сверяване на уиндоуса и в regedit.exe HKEY_LOCAL_MACHINE\System\CurrentControlSet\Control\TimeZoneInformation добавете dword RealTimeIsUniversal = 1
And in xubuntu - sudo apt install ntp and activate in settings.
Време е да свалим някаква дистрибуция и да я изгорим на флашка с нещо като unetbootin или rufus или balena etcher. Флашката не трябва да и много голяма, защото някои биоси правят проблем с големите флашки - вземете 8, 16 или 32 гига ако намерите. При настройките на програмата внимавайте да не не направите флашка с MBR при UEFI/GPT конфигурация или обратното. Най-лесно освен от биоса се проверява дали диска е GPT отново от disk management, десен клик на диск и properties-volumes.
Коя точно дистрибуция да изберем също е спорен въпрос. Като цяло към днешна дата класиката е debian или arch базирана система. Арч - ако искате да сте на гребена на вълната и винаги нови версии на програмите. Не е изобщо за начинаещи. Улеснената за начинаещи версия е Manjaro. Има един голям недостатък, а именно че ядрото е 1 пакет, т.е. теоретично при месечните ъпдейти в стил уиндоус всичко може да се срине и я да не може да запалите, я да изчезне интернета заради лош драйвер....shit happens. Трябва сами да се погрижите за бекъп или връщане на стара версия.
От дебиан базираните класиката за начинаещи потребители е Ubuntu. Предимство е че винаги ще намерите пакети за него, има тонове документация и форуми ако нещо се обърка, и това че само си прави бекъп на метапакета ядро, така че на практика не може да се счупи при ъпдейт (просто избирате предишната версия от менюто при стартиране). Това между другото е и лек недостатък, защото с течение на времето евентуално може да натрупа стари бекъпи на ядра (на месец - по 500мб), но почистването е с една команда - sudo apt --purge autoremove. Или просто стартирайте sudo thunar и разгледайте какво има в /boot, оставете 2-3 нови ядра и трийте останалото.
Огромния проблем при Убунту е че заприличва все повече на Уиндоус. Голям, тромав, с неща които не искаме като например снап лайн...ааа пакетите. И куп други неща за които линукс общността е доста поляризирана. Но може да го излекуваме поне донякъде и точно затова е темата. От всичките вариации аз лично ползвам Xubuntu като добър баланс между размер, функции на интерфейса и изглед тип Редмънд.
Оттук нататък инструкциите които давам ще са за Хубунту, защото аз това ползвам, обикновено нещата работят с лека адаптация и при гном но невинаги.
И между другото пазете тази флашка - възможно е при ъпдейт на уиндоус той да презапише буут лоудера на линукс и да се наложи да го лекуваме с преинсталиране на груб както е описано например тук.
Първи стъпки в Linux - инсталация на диска
И така, стартираме компютъра от флашката, примерно с натискане на F12, F2, ESC, Enter или нещо от сорта. Палим винаги в режим жива система първия път и тестваме дали работи важната част от хардуера. Неща като функционални бутони или подсветка на клавиатура понякога подлежат на дооправяне в последствие, понякога не. Ако нещата са задоволителни - инсталираме от вълшебника. Суап дяла трябва да е поне колкото рамта ако ще хибернираме. Второто нещо е избора на файлова система. За home ако много държим да го достъпваме директно от уиндоуса ще се наложи да ползваме ntfs/fat32. Аз лично си го правя и него ext4. Има разни програмки за достъп до екст4 под уиндоус, самия линукс пък може да монтира ntfs така че има начини да се обменят файлове ако чак толкова се наложи.
Ако случайно още сте с харддиск, гледайте да оразмерите така, че каквото и да правите да остане поне 30% свободен диск и няма нужда да дефрагментирате. Ако запълните на едни над 80 процента екст дял, то може да се получи ефекта на фрагментация, а се дефрагментира малко по-трудно от при уиндоус.
Ако пък сте със SSD, то стои въпроса и за trimming-a. Свободното място на целия диск общо гледайте да е поне 20-тина процента. Дисковете поевтиняха, а с това спадна и качеството. В момента масовите 3LC дискове са съответно три пъти по-ненадеждни от първите. Добрата новина е, че тъй като write leveling-a се прави от фърмуера на диска не зависи от партишъните, брои се всичко заедно, т.е. буферното празно място може да е например партишъна на уиндоуса. Относно триминга, убунту по дифолт го прави веднъж седмично и според мен това е достатъчно.
Ако сте параноични може да тествате ръчно триминга с
Код за потвърждение: Избери целия код
/sbin/fstrim -v /
Swappiness
След като запалим новоинсталираната ни система, първата ни работа е да се погрижим за суап файла. Той се използва за хибернация и за суап. По дифолт използването е по-агресивно от при уиндоус, така че ако имаме поне 8 гига рам трябва да го оправим, хем системата ще е по-бърза (ако сме с твърд диск МНОГО по-бърза), хем ще удължим живота на ссд-то. Това става по следният начин, отваряме терминал, пускаме sudo mousepad (sudo gedit ако сте с гном, но аз съм с XFCE Xubuntu и ще давам всичко за тази система оттук натам), намираме /etc/sysctl.conf и най-отдолу добавяме vm.swappiness = 10 което означава системата да започне да суапва на диска едва когато остане само 10 % свободна памет, след което рестартираме.
Keepass
Ако съхранявате паролите си в кеепас има два начина да го подкарате през линукс, на официалния ще се спра по-късно, но може би по-лесния е да използвате уеб приложение, което работи локално офлайн (подходящо и за хромбуци или служебни компютри) - https://app.keeweb.info/ Имайте предвид че има малък бъг, ако използвате ключов файл, въпреки че му изписва името долу при следващата сесия всъщност не го запомня и трябва да го задавате всеки път ръчно. Втората особеност е, че всеки път като добавяте запис трябва да експортирате файла, иначе го записва само в кеша на браузера.